ЦАРЕВИЦА: ключови думи

ЧЕРЕН СЛОЙ
Царевичните зърна продължават да наедряват до достигане на физиологична зрялост. Показател за такава зрялост е „черният слой” в основата на ядката, който обикновено се формира около 60 дни след покълването на царевичната коса или 20 дни след назъбването на зърното.
Втвърдената скорбяла започва да се оформя при върха на ядката с началото на назъбването на зърното. Слоят втвърдена скорбяла постепенно напредва към основата на ядката през следващите 20 дни през които ядката узрява. Именно слоят между твърдата скорбяла и слоя на тестената консистенция се нарича „млечна линия”. Млечната линия представлява границата между яркият светложълт цвят на семенната люспа над твърдата скорбяла и млечният, тъмножълт цвят на меката семенна люспа над тестената консистенция. За да видите млечната линия, счупете на две кочан царевица и обърнете внимание на напречното сечение в горната половина на гнездото (плоската страна на ядките срещу царевичния ембрион) (снимка).
Движението на млечната линия, свързано с развитието на черния слой, е много важно за определяне на напоителната схема и прилагането на хербициди преди узряването на царевицата, тъй като растениевъдите могат да намалят реколтата си, прекратявайки напояването или прилагайки помощни средства прекалено рано. Обикновено около 20 дни са нужни за придвижването на млечната линия от горната част на ядката към основата й. Производителите могат да използват това като индикация за зрелостта на растението. Например, ако млечната линия е по средата на ядките, физиологичната зрялост ще бъде достигната след около 10 дни. Което означава, че земята има нужда от допълнително напояване и че още 10 дни не трябва да се прилагат помощни средства.
Разделителният слой се формира, когато слоят твърда скорбяла достигне основата на ядката. Знак за физиологичната зрялост е именно този черен или кафяв разделителен слой, наричан „черен слой”. Той блокира достъпа на вода и сухо вещество до ядката. На този етап в ядките има 28-35 процента водно съдържание. Черният слой се вижда като се отронят ядките от тяхното гнездо и леко се отстрани люспата. Този слой стои в основата на ядката срещу ембриона. Формирането му става поетапно от върха на гнездото към основата.
МЛЕЧНА ЛИНИЯ
Млечната линия представлява границата между яркия светложълт цвят на семенната люспа над твърдата скорбяла и млечният, тъмножълт цвят на меката семенна люспа над тестената консистенция. За да видите млечната линия, счупете един кочан на две и обърнете внимание на напречното сечение в горната половина на гнездото (което се явява долна част на ядките).
Тази снимка показва млечната линия в средата на ядките. Тъй като млечната линия се придвижва за около 20 дни от върха към основата, то ще са необходими още 10 дни за достигане на физиологична зрялост. Поради тази причина земята трябва да бъде напоена достатъчно добре, за да осигури нужната влага за още 10 дни.
ДЪЛБОЧИНА НА ЗАСЯВАНЕ
Царевичните семена трябва да се засяват на 4-6 см. дълбочина, в зависимост от почвената влага и структура. Например, царевичното зърно трябва да бъде засято на 4 см дълбочина при влажна, глинеста почва или на около 6 см при суха и песъчлива почва.
Дълбочината на засяване се определя директно на полето по време на засяването, а не задължително в магазина въз основа на наръчник. Това е важно, защото вида на почвата, леглото на семето и влагата могат да повлияят на необходимата реална дълбочина. Вътрешната енергия на семената и процесът на растеж гарантират покълване при дълбочина на засяване 7-8 см.
Плиткото засаждане често води до проблеми при развитието на корена. Кореновата система се измества нагоре когато царевичното семе не е засадено достатъчно дълбоко. Всяко семе, засято на по-малко от 3 см дълбочина развива корени на линията на или над повърхността. Това излага тези корени на фактори като горещина, суха почва, хербицидни влияния и нападения от насекоми, което може значително да увреди кореновото развитие. Това ще доведе до ранни проблеми с устойчивостта и хранителни липси. Птиците могат също да намалят устойчивостта като изкълват плитко засетите царевични семена.
СЪХНЕНЕ
Обикновено царевицата изсъхва приблизително 3/4 до 1% дневно при благоприятно сухо време (топло и ветровито) през ранната по-топла част на сезона на прибиране на реколтата от средата до края на септември. От началото до средата на октомври нивата на съхнене обикновено падат на 1/2 до 3/4% дневно. В края на октомври/началото на ноември нивата на съхнене падат още повече - 1/4 до 1/2% дневно, за да достигнат в средата на ноември 0 до 1/4% дневно. В края на ноември нивата на съхнене са минимални.
СКОРБЯЛА
СКОРБЯЛАТА е полимер на глюкозата (C6H10O5)x, натрупван като резерв в повечето растения. Друг глюкозен полимер в растенията е целулозата. В сравнение с целулозата, скорбялата е изградена от алфа глюкозидни връзки, оформящи се като спираловидни молекули, докато целулозата, изградена от бета глюкозидни връзки, е с прави молекули и фиброзна структура. При растенията скорбялата е концентрирана в гранули от 1-140 µm.
Царевицата е най-важната суровина за промишленото производство на скорбяла.

Царевична скорбяла
(Amylum Maidis):
Многоъгълни, закръглени или сферични гранули до около 35 мм в диаметър, обикновено със сферична или звездовидна вдлъбнатина.
Царевица тип „ДЕНТ” (в превод зъб), с научно име Zea mays indentata, също се нарича „полска” царевица. Това е вид царевица, чийто ядки съдържат твърда и мека скорбяла и с узряването се оформят във формата на зъб. Основна култура, използвана за човешка и животинска храна, както и в промишлени продукти. Това е единственият вид, използван при производството на царевична скорбяла.
Царевица тип „ФЛИНТ” (в превод кремък), позната с научното име Zea mays indurata, е вид царевица с твърди, ръбести, закръглени или къси и плоски семена с мек нишестен ендосперм изцяло обгърнат от твърд външен слой. Идентична е на предходната и се използва за същите цели. По-голяма част от нея се отглежда в Южна Америка.
ВОСЪЧНА царевица е царевица със зърна, които при разрязване наподобяват восък и които съдържат скорбяла само с разклонена верига. Восъчната царевична скорбяла съдържа над 99% амилопектин, докато обикновената царевица - 72-76% амилопектин и 24-28% амилоза. Амилопектинът е скорбяла с разклонена верига с високо молекулярно тегло, докато амилозата е скорбяла с по-малка неразклонена или линейна верига. Восъчната царевица се обработва чрез мокро смилане, за да се получи восъчна царевична скорбяла, която впоследствие бавно си възвръща кристалната форма. Отглежда се, за да покрие нуждите от специална скорбяла за втвърдяване на храните и по-специално онези храни, които са подложени на големи температурни промени при преработката си.
СЛАДКА или "зелена" царевица, консумира се сурова, консервирана или замразена. Отглеждат се различни нейни разновидности. Обикновено се асоциира с определени видове (Zea saccharata или Zea rugosa), подвидове (Zea mays rugosa) или специфична мутация на царевицата тип „Дент”. Отличава се с високото захарно съдържание на ядките в млечния етап, в който те са годни за консумация.
ПОПКОРН (пуканкова) е вид царевица (Zea mays everta) с малки гнезда и малки заострени или кръгли зърна и много твърд ендосперм, които при излагане на по-висока температура се разпукват при изтласкването на съдържимата влага и образуват бяла нишестена маса, надхвърляща няколко пъти големината на първичната ядка.
ИНДИАНСКА царевица, с бели, червени, пурпурни, кафяви или цветни зърна. Оригиналната царевица, отглеждана от индианците, известна с научното име Zea mays. Използва се често за украса по време на празниците по прибиране на реколтата и на Вси Светии.
БРАШНЕНА царевица, също позната като "сладка" или "индианска" царевица. Формата на зърната й е еднаква с тази на царевицата тип „Флинт”, тя е изградена почти изцяло от мека скорбяла. Научното й име е Zea mays amylacea. В САЩ се отглеждат малки количества синя брашнена царевица за царевични питки, чипс и печени продукти. В Южна Америка тази царевица се отглежда в разнообразни цветове и се използва в производството на храни и бира.
Състав на царевицата (15% влага, САЩ)
Брой типови образци Протеин (%) Масло (%) Скорбяла (%)
151 Средно Диапазон Средно Диапазон Средно Диапазон
7.7 5.7-9.7 3.3 2.6-4.9 61.7 59.9-64.8
Определянето на сухото вещество е удобен метод, чрез който купувача може да изчисли стойността на царевицата. Колкото по-голям е дела на сухите вещества, толкова по-добър ще е добива на нишесте и по-голяма трайността на съхранение.
Още по-бърз метод за купувача е да измери теглото за единица обем. Общо взето, нишестето и другите пост-продукти, извличани при мокрото смилане, се запазват непроменени освен ако теглото не падне под 61.7 kg/hl.
Само при царевицата тип „Дент” може да се извлече скорбялата, например при царевицата тип „Флинт” накисването е много трудно.
СЪСТАВ НА СКОРБЯЛАТА
Повечето царевична скорбяла се състои от около 25% амилоза и 75% амилопектин, двата глюкозни полимера, които се различават по размера на молекулата и степента на разклоняване. Растениевъдите обаче създадоха видове, при които пропорциите са драстично променени. Сортовете с 100% (или приблизително) амилопектин се описват подвеждащо като восъчни, докато видовете с необичайно високо амилозно съдържание са познати като амилоцаревица. Високото съдържание на амилопектин се асоциира с висок вискозитет, топлинна- и водоустойчивост на нишестеното тесто. Скорбялата на амилоцаревицата не се желира по стандартния начин, поради което намира приложение в текстила, производството на лепила и дъвчащи бонбони. Тъй като нежелираните гранули се смилат по-трудно, амилоцаревицата има някои качества, сходни с тези на диетичните фибри. Поради това, включването й в продукти на зърнена основа може да увеличи техните фибро-свойства без да променя вкусовите им качества. При сладката царевица или захарната царевица се забавя преобразуването на захарта в скорбяла през периода на узряване на зърното. Водоразтворимият полимер фитогликоген се синтезира така че в момента на зрялост при консумация сладката царевица съдържа четири до шест пъти по-висока захарност от другите видове.
ЕНДОСПЕРМ
Основен фактор, отличаващ различните сортове царевица, е структурата на тъканта на нишестения ендосперм. Царевицата тип „Флинт” се характеризира с цялостен периферен слой от рогов ендосперм, който може да достигне почти до центъра, където е разположена сърцевината от брашноподобен ендосперм. Тази царевица се отглежда основно в Европа, Азия, Централна и Южна Америка и части на тропическа Африка. При царевицата за пуканки, която може да се приеме за отделен подвид на „Флинт” с малки зърна, нишестеният ендосперм е изцяло рогов, което води до устойчивост на изпаренията, дължащи се на влагата във вътрешната част на зърното при затопляне. В крайна сметка налягането от изпаренията пробива и води до разпукване. В другата крайност е меката или брашнена царевица, чийто ендосперм е изцяло подобен на брашно. Тя се отглежда в югозападна Америка, Южна Африка и по-сухите райони на САЩ. Царевицата тип „Дент” има рогов ендосперм във формата на чаша откъм ембриона с пълнеж от мек ендосперм. При сухо смилане брашнената част се разпада на малки частички, а роговидната част остава във вид на песъчинки със сравнително голям размер. От всички пост-продукти точно тези песъчинки имат най-голяма стойност. Използват се в производството на готови за консумация закуски на зърнена основа, пресовани снакове и ферментирали продукти. Чрез сухо смилане се обработва само една малка част от зърното, като през последните 15 години в САЩ зърненият обем почти се е запазил, за сметка на което обемът царевица, обработвана чрез мокро смилане, се е удвоил.
ЕМБРИОН
Вторият основен компонент на царевичното зърно е ембриона. И при сухото, и при мокрото смилане той се отделя съобразно ембрионалните си характеристики. Ценен е заради високото качество на маслото, което се извлича от него, а растениевъдите успешно увеличиха общото маслено и проитеиново съдържание чрез производството на под-видове с големи ембриони. Увеличените протеини и масло също са много ценни при храненето на животните, тъй като те подобряват хранителния им баланс. В протеините, съхранявани в ендосперма на всички житни растения, липсват някои основни аминокиселини, необходими при храненето на човека и животните. Впоследствие производителите разработиха подвидове с подобрен баланс на аминокиселините в комбинация с приемливи структурални свойства.
ЦАРЕВИЧНА КОСА и СВИЛА
Първият важен индикатор за развитието на царевицата е датата на образуване на царевична коса. Всеки сезон определянето й представлява сигурен ориентир за срока на узряване. Тъй като броят на дните между покълването на косата и физиологичната зрялост на царевицата е сравнително постоянен, зрелостта може да се изчисли като към датата на поникване на царевичната коса се добавят 60 (±5) дни. По този начин може да се прецени очакваната дата на узряване спрямо очакваната приблизителна дата на застудяване.
Проверявайте за поникване на царевична коса след появата на свила. При нормални метеорологични условия, през всеки ден от този период 20 до 25 процента от растенията ще формират коса. Когато при приблизително 75% от растенията покара царевична коса, запишете тази дата като дата на покълване на царевичната коса. През една нормална година средната дата на покълване на косата за Северна Европа е между 15 и 20 юли. Изместването на тази дата по-рано е основно предимство на ранно засятата царевица. Растителните изследвания показват, че покълването на косата преди 15 юли е знак за по-богата реколта и по-малко количество съдържима влага в сравнение с царевицата, формирала коса след 20 юли. За съжаление, по-късното покълване на коса се асоциира с по-слаба реколта и влажност на зърното дори и ако студът не настъпи рано. Да оставите “наливането” на зърната за края на септември или началото на октомври за сметка на периода юли-август не е най-доброто решение за растението. Проблемите стават още по-сериозни когато силното застудяване настъпи по-рано. Времето през юли бе много благоприятно за узряването на тази култура, но тя все още малко закъснява в развитието си.